имуществени отношения

ЗАКОНОВИ РЕЖИМИ НА ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИ. КОИ НЕДВИЖИМИ ИМУЩЕСТВА СА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ /СИО/?

I. Имоти в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/.

Най-често в практиката и в живота, когато един от съпрузите придобие имот по време на брак възниква СИО. Или просто казано придобитият имот става обща собственост на двамата съпрузи. Имотите, които се придобиват по възмезден начин по време на брак са СИО, без значение дали в документа за собственост /най-често нотариален акт/ фигурира името само на единия съпруг.

II. Имоти, които са лична собственост само на единия съпруг

Лична собственост на единия съпруг са имущества, придобити преди брака или по наследство, включително завещание или дарение. За лична собственост на всеки от съпрузите се считат всякакви вещи, придобити само с лично имущество, както и вещи, които служат за упражняване на професия, занаят или такива за лично ползване. Също лични са и вещите, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака, за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.

Има една особеност, при съпрузите, които живеят в жилище, лична собственост на единия. При продажбата на това жилище, съпругът несобственик следва да декларира, че е съгласен с продажбата на семейния имот. Това е само при условие, че двамата нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Следва да се има предвид, че за да се счита един имот за „семейно жилище“, същият трябва да е обитаван от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.

III. Режими на имуществени отношения между съпрузи:

Съгласно Семейния кодекс при встъпване в брак съпрузите могат да изберат някой от следните режими, уреждащи имуществените им отношения:

– законов режим на общност;

– законов режим на разделност;

– договорен режим.

Законовият режим на общност се прилага винаги, когато не е избран някой от другите режими или съпрузите са непълнолетни или поставени под ограничено запрещение. Избраният режим на имуществени отношения се вписва в централен електронен регистър към Агенция по вписвания. При законовия режим на общност „вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити“.

Дефиницията на съвместния принос е описана в Семейния кодекс. Това се изразява във влагане на средства, на труд, грижи за децата и работа в домакинството. Съвместният принос винаги се предполага, че е налице. В тази връзка, когато режиът на имуществени отношения между съпрузите е законов режим на общност, то всяко едно придобито имущество се счита за собственост и на двамата съпрузи. Това положение се запазва, докато някой от тях докаже, че придобитото е изцяло с негово лично имущество и обори презумпцията, че е налице съвместен принос.

Законовият режим на общност се прекратява най-често с прекратяването на брака или по съдебен ред по време на брака при наличие на важни причини или ако по време на брака бъде избран законов режим на разделност или бъде сключен брачен договор. При прекратяването на законовия режим на общност, дяловете на съпрузите по отношение на собствеността върху придобитите по време на брака вещи са равни.

При законовия режим на разделност имуществата, придобити по време на брака от единия съпруг, са негово лично имущество.

Друг вариант е да бъде избран договорен режим /брачен договор/.

Брачният договор може да бъде сключен преди самия брак и по време на вече съществуващ брак. Той се сключва в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписите. Ако брачният договор бъде сключен преди брака, то неговото действие започва със сключването на брака. Брачният договор, сключен по време на брака, започва действието си от момента на сключването му. Брачният договор може да бъде прекратен по взаимно съгласие на съпрузите или по съдебен ред.

С брачния договор могат да се правят най-различни договорки между страните.

В т.ч. кой от двамата съпрузи придобива правата върху имущество, придобито по време на брака; правата на съпрузите върху притежаваното от тях имущество преди брака; управлението и разпореждането с имущество и ползването на семейното жилище след евентуален развод. Могат да бъдат договорени имуществените последици за всеки от съпрузите след развода. Т.е. чия собственост ще бъдат имуществата след развода.

Възможно е дори да бъде договорено и кой от двамата съпрузи ще дължи издръжка за децата, след прекратяването на брака и в какъв размер, дори и издръжка в полза на някой от съпрузите. Също така с брачния договор може да се прехвърлят или учредяват права върху имоти, които са били СИО. Но по силата на договора стават собственост само на единия съпруг. Тези действия следва да се впишат в имотния регистър.

Като заключение от професионална гледна точка можем да кажем, че със сключването на брачен договор и залагането на всички гореописани договорки между съпрузите в него, съпрузите до голяма степен биха облекчили последиците от развод, поне що се отнася до материално отношение. В противен случай всички тези въпроси се решават от съда. Там те отнемат време, усилия и средства. Особено, когато говорим за упражняването на родителските права след развода и емоционалните последствия от това.

Настоящата статия не претендира за пълнота и изчерпателност. Екипът на правна кантора Legal Frame е на Ваше разположение, a при наличие на въпроси може да се свържете с адвокат.

Recommended Posts