Развитието на света и ускорената дигитализация, съвсем естествено наложи и промяна в начините на плащане. Затова потребителите и по-голяма част от интернет платформите преминаха към електронните пари. А в последните години се забелязва и рязкото навлизане на други дигитални активи – криптовалути.
Към настоящият момент, обаче, регулацията спрямо криптовалутите, е крайно неясна, а на моменти липсва изцяло. Това е и основната причина големите финансови институции да избягват операции, свързани с криптовалута. Друг съществен проблем е сравнителната анонимост и възможността за финансиране на нелегални дейности (пране на пари, тероризъм).
Преди да започнем е важно да направим едно разграничение между електронни пари и криптовалутa.
Електронни пари.
Електронните пари (за разлика от криптовалутите) са валута, подлежаща на регулация. Т.е. те могат да бъдат издавани само от лицензирани финансови институции.
Електронните пари са закрепени в нормативен акт на европейско ниво. Според Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари, понятието „електронни пари“ означава:
„… парична стойност, съхранявана в електронна, включително магнитна форма, представляваща вземане към издателя, която се издава при получаване на средства с цел извършване на платежни транзакции […] и се приема от физическо или юридическо лице, различно от издатеня на електронни пари.“
*Директивата е транспонирана в България в Закона за платежните услуги и платежните системи.
Видно от дефиницията, електронните пари се съхраняват в електронна, вкл. магнитна форма. Те могат да намерят проявление, както във софтуерен продукт (напр. PayPall), така и под формата на token или директно в смарт устройство. Но какъвто и начин да изберете за боравене, следва да знаете, че електронните пари се издават срещу получаване на парична стойност, не по-малка от тази на издадената парична стойност.
Или иначе казано – електронните пари поддържат стойност, която генерира вземане. Тази стойност е гарантирана именно поради регулирането на финансовите институции и поради тази причина те имат обезпеченост (БНБ в България).
Не следва да бъркате електронните пари с виртуална валута. Вторите са вид нерегламентирани цифрови пари, които се издават и контролират от техните разработчици. Те се изплзват от потребителите на определена игра, платформа или друга виртуална общност и имат стойност само и единствно в нея. Виртуалната валута действа като платежно средство само в тази конкретна среда и не е обезпечена с фиатни пари. И понеже виртуалните пари не могат да се обменят, то същите не подлежат и на регулация.
Криптовалута
Криптовалута е децентрализирана цифрова валута, която е насочена основно за разплащания в интернет. Тя е основана на блокчейн технология с децентрализиран контрол върху тях. За по-голяма яснота, може да сравним блокчейн технологията със счетоводна книга. Всяка една криптовалута разполага със свой блокчейн, който записва всички транзакции, осъществени с тази валута. Но за разлика от счетоводната книга, която е вътрешен документ, блокчейнът предоставя достъп до всички участници в мрежата.
При криптовалутите, обаче, регулация липсва. Те не подлежат на лицензиране, липсва орган, който да следи за плащанията, съответно да сигнализира при нередности и/или нарушения на законодателство. Целта на криптовалутата е заобикаляне на банките (финансовите институции) като посредник между получател и платец. При плащане с криптовалута транзакцията се осъществява между страните, които боравят с нея. Това спестява разходи и време за страните. Липсата на посредничество от финансова институция, води и липса на гаранция за паричната обезпеченост на плащането.
Основна разлика при електронните пари и криптовалутите е огромната на моменти разлика в стойността. Докато електронните пари са обвързани с фиатните валути и на практика отразяват тяхната стойност в електронен вариант, то при криптовалутата вариацията в курса е много голяма. Това от своя страна може да доведе до спекулация, колебание в стойността и загуба на значителни средства. Което като последица създава на този етап несигурност в оборота.
В обобщение можем да кажем, че за разлика от електронните пари, криптовалутите не разполагат със същата стабилност и не се представляват законоуредено платежно средство. Но въпреки това, те могат да служат като средство за придобиване на фиатни валути или ограничен вид други стоки.
Търговия, лиценз, регистрация и нужда от деклариране.
Търговията с криптовалута и бързата възможност за достъп до електронни платформи, логично създава и въпроса с необходимостта от лицензиране или друг вид държавна регулация. Лицата, които искат да се регистрират като търговци за извършване на сделки с криптовалута или копаене (майнинг), не подлежат на допълнително лицензиране. Аргумент в тази насока е въззивно решение по гр.д. №948/2015 на Апелативен съд – София, в което съдебният състав приема, че:
„… дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойн“ не са регулирани от действащото национални и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране и регистрация.“
Съдебният състав се произнася във връзка с отказ за регистрация на дружество, което има за предмет търгувия с „биткойни“. Но правилата свързани с „Биткойн“ аналогично се прилагат и за всички други видове криптовалути (Биткойн е само една от над 4000-те хиляди вида криптовалути).
Но тези от вас които са решили да се занимават с крипто-дейност, следва да вземат предвид следните особености:
3.1. В Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) няма изрична уредба относно криптовалутите.
Следователно същите следва да се третират съгласно общите правила по закона. Затова, при достигане на оборот 50 000 (петдесет хиляди) лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, сте длъжни в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, да подадете заявление за регистрация по ДДС.
3.2. В случай, че покупко-продажбата на криптовалути е еднократна, то същата не може да бъде квалифицирана като дейност, извършвана редовно или по занятие.
Доходите от продажба или замяна на криптовалута са доходи от продажба на финансов актив, следователно са облагаеми и подлежат на деклариране. В този случай, пред Вас ще съществува задължение да заплатите данък печалба, който е дължим единствено, ако сте регистрирал печалба при продажба на съответната криптовалута.
3.3. Трябва да имате предвид, че за да се третира едно лице като търговец, то не е задължително същия да е регистриран като такъв по смисъла на ТЗ.
А) Ако осъществявате търговски сделки, е без значение дали участвате в тях като търговец. Критерият, който се преценява са извършените действия, а не качеството в което са извършени, т.е. самата сделка, която осъществавате;
Б) Веднъж снабдили се с подходяща техника за копаене (майнинг) на криптовалута е достатъчен аргумент, че дейността ще се осъществява по занятие. Съгласно разпоредбите на ТЗ – търговец е всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Следователно доходите от добиване на криптовалути са облагаеми доходи, които се ддекларират по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ с ГДД.
3.4. Към Национална агенция за приходите вече съществува регистър на лица, боравещи с криптовалута.
В него следва да се регистрират всички, които имат портфейл с криптовалута и съответно извършват търговска дейност в тази насока. В регистъра се посочват банковите сметки, с които търговецът борави. Регистрацията се извършва само онлайн, като срокът за нея е 14-дневен от деня на подаване на заявлението.
3.5. Самата покупко-продажба се извършва чрез определени платформи (Binance, Crypto).
Преди да предприемете стъпки по закупуване на криптовалута, е добре да се информирате под чия юрисдикция е регистрирана платформата. От гледна точка на потребителя е важно да знае кое дружество стои зад платформата, в коя юрисдикция е регистрирано и съответно на какви правила и регулации подлежи. Поради вътрешно-банкови организационни правила, често срещно явление е забрана на конкретна банка в България, да извършва плащания на средства, дошли от преводи от друга банка, която се намира извън територията на ЕС или от държава, с която България няма двустранно споразумение в тази насока. Това е и причината, паричните средства, които очаквате да се окажат блокирани. А за освобождаването им, следва да водите съдебни дела.
3.6. В Становище от 2020г. на ИВСС.
Инспекторатът към Висшият съдебен съвет приема, че криптовалутите не са платежно средство или финансов инструмет, не са електронни пари и не представляват ценни книжа. Въпреки това, те могат да бъдат декларирани от магистратите в таблица 7 „Налични парични средства“ от раздел III.
3.7. Към настоящият момент в капитала на търговските дружества не може да се извършва апортна вноска с криптовалута.
Една от причините е голямата разлика в курса, породена от спекулациите на пазара (вж. по-горе). Но основният аргумент е невъзможността за принудително изпълнение, насочено срещу криптовалутата. Т.е. криптовалутата не подлежи на запор от съдебни или публични изпълнители и като такава не е годно средство за удовлетворяване на задължение към взискател, без изричното съгласие на собственика й.
Бъдеща регламентация.
Европейският съюз подготвя пакет за цифровизация на финансови услуги. В него са включени регламенти относно пазарите на криптоактиви и относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор. Основните аспекти на тези регламенти са насочени към финансовата стабилност, свързана с криптовалутите, хармонизация на регулацията в законодателствата на държавите-членки.
Заключение.
Към днешна дата търговията с криптовалути все още носи известен, макар и минимален риск. Причината за това е липсата на регулация. По-сложната идентификация на лицата, притежаващи криптовалути и относнителна анонимост са сред основните причини, поради които този вид търгувия не се приема добре от класическите банкови институции. Именно заради възможността на криптовалутите да заобикалят банката-посредник е и основната причина за засиления натиск за въвеждане на регулация. По тозин начин ще бъдат съчетани двата типа пазари – на класическите финансови институции с този на криптовалутите.