завещание

В чести случаи може да се окажете наследник по завещание или собственик по дарение на имущество. Въпреки това обаче трябва да имате предвид, че дори да сте станали по този начин собственик на завещаното или дарено имущество, законът защитава определен кръг от лица, близки до завещателя или дарителя.

Те могат да оспорят Вашата собственост и по съдебен ред да предявят претенциите си относно накърняването на запазена част от дарено имущество или завещание. Надолу в статията ще разгледаме и хипотезите, при които това би се случило. Както и хипотезите, които следва да изострят вниманието Ви, ако се окажете собственик на вещ по завещание или дарение.

Запазена и разполагаема част при наследяване

Законът за наследството дава свободата на гражданите да се разпореждат свободно с имуществото си приживе или след своята смърт. Но тази свобода е ограничена с оглед защита интересите на най-близките наследници по закон. Това са низходящите на наследодателя /най-често деца, внуци/, неговите родители и съпруг.

Когато има такива наследници, завещателят или дарителят може да се разпореди с имуществото си безвъзмездно само с определена част. Това е така наречената разполагаема част. Тази част от имуществото на наследодателя, която законът запазва за определен кръг наследници по закон, е запазена част. С нея завещателят не може да се разпорежда чрез дарение или завещание. Право на запазена част имат само низходящите на завещателя (деца, внуци и прочие, като деца са и осиновените деца и извънбрачните с установен произход), родителите и съпругът. Останалите наследници нямат право на запазена част и когато завещателят няма наследници от посочените три категории, може да се разпореди с цялото си имущество.

Само призованият към наследяване наследник, който е приел наследството има право на запазена част. Наследникът не трябва да е недостоен, защото тогава губи правото си на наследяване.

Размерът на разполагаемата част се определя в зависимост от броя на призованите към наследяване наследници и от тяхната категория. За определянето на размера на разполагаемата част е меродавен моментът на откриване на наследството. Ако към момента на извършване на завещание е нямало наследници с право на запазена част, но при откриването на наследството те вече съществуват, те могат да търсят накърнената си запазена част.

Когато наследодателят не е оставил съпруг, запазената част на низходящите е – при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Като разполагаемата му част е съответно – 1/2 и 1/3 от него.

Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, последният има право на запазена част, равна на частта на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част:

  • при едно дете е равна на 1/3;
  • при две деца 1/4;
  • а при три и повече – 1/6 от наследството.

Когато съпругът наследява сам, запазената му част е 1/2. Същата е запазената част на съпруга, когато наследява с наследници без право на запазена част. Т.е. възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри и роднини по съребрена линия. Когато наследява с родителите на наследодателя, запазената част на съпруга е 1/3.

Нарушаването на запазената част не прави едно завещание или дарение недействително.

То поражда правно действие. Последиците на надхвърляне на рамките на разполагаемата част от наследодателя са, че наследникът, чиято запазена част е накърнена, може да поиска възстановяване на запазената си част. Но възстановяването не става автоматично. А по искане на заинтересования наследник. То трябва да бъде отправено до съда с отделен иск или в делбено производство. Наследникът, чиято запазена част е накърнена, няма задължение да поиска възстановяване на запазената част. Това е негово право и дали ще го упражни е въпрос на суверенната му преценка.

Възможно е наследникът да зачете волята на завещателя или дарителя и да не пожелае да възстанови запазената си част. Ако наследниците с накърнена запазена част са няколко, всеки един от тях трябва да предяви искане за възстановяване на запазената част. Когато съдът уважи искането за възстановяване на запазена част, това няма правно действие за останалите наследници с право на запазена част, които не са направили такова искане.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява единствено по съдебен ред.

Законът позволява на лицата с накърнена запазена част, да поискат от съда намаляване на завещателните разпореждания и на даренията до размера, необходим за допълване на тяхната запазена част. Намаляването на завещателно разпореждане може да иска само онзи наследник, който е призован към наследяване и приел наследството. Когато правото за възстановяване на запазена част се упражнява спрямо наследници по закон, е необходимо наследникът да е приел наследството по опис. Наследници по закон са не само призованите към наследяване. А всички наследници, посочени в някой от редовете за наследяване по Закона за наследството.

Направеният от един от наследниците опис ползва и останалите наследници със запазена част. Не е необходимо всеки един от тях да приема по опис. Правото за възстановяване на запазената част е наследимо и преминава върху наследниците по право на заместване. Ако наследникът е починал преди да може да упражни правото си за възстановяване на запазена част, това право може да се упражни от неговите наследници.

Правото за възстановяване на запазена част може да се упражни чрез предявен пред съда отделен иск в хода на делбено производство или чрез възражение по предявен от облагодетелствания иск за предаване на завещаното.

Когато има искане за възстановяване на запазена част, се намаляват първо заващетелните разпореждания и след това даренията. Започва се от последите по време към първите. Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно до допълване на запазената част. В предявения пред съда иск, наследникът може да поиска възстановяване само от някои от облагодетелстваните.

Искът за намаляване на завещанията и даренията и за възстановяване на запазената част е ограничен във времето с общата пет годишна давност. След изтичането на която иск е недопустим. Срокът тече от момента на откриване на наследството за даренията и от момента, в който заветникът упражни правата си по завещанието.

Най-често облагодетелстваното от завещанието или дарението лице е някой от призованите към наследяване наследници по закон.

Тогава най-удобно искането за възстановяване на запазената част да се предяви в хода на производството по делба на наследството. Това ще стане в първата фаза на делбата. Там се решават всички въпроси, отнасящи до спорни въпроси на наследството, към които спада и запазената част. Когато обаче облагодетелстваният не е наследник призован към наследяване или изобщо не е наследник по закон, искането трябва да се направи с отделен иск. Това става в отделно исково производство. Ищец по иска е наследникът с накърнена запазена част. А ответник – облагодетелстваният със завещателното разпореждане или дарението, който е получил повече от това, което съдържа разполагаемата част.

Настоящата статия не претендира за пълнота и изчерпателност. Екипът на правна кантора Legal Frame е на Ваше разположение, a при наличие на въпроси може да се свържете с адвокат.

Recommended Posts