За съжаление, след загубата на близък човек, възникват редица юридически проблеми, свързани с имуществото му. Например – къде отива то, кой има право да се възползва от него и какъв ред за наследяване следва да се приложи. Правилата за това кой е наследник и дали наследниците са повече от един са посочени в Закона за наследството. В долните редове ще се опитаме да Ви предоставим по-подробно изложение относно реда за наследяване.
Съгласно българското законодателство, роднините на починалия (наследодател) се разделят на редове:
- първи ред – деца на починалия;
- втори ред – родители;
- трети ред – 1ва група: братя и сестри; втора група: баби и дядовци;
- четвърти ред – леля, чичо, братовчед или друг роднина до VI степен по съребрена линия.
I. В първия ред за наследяване влизат децата (респ. други низходящи).
В случай, че няма завещание при откриване на имущество след смъртта на наследодателя, то преминава към неговите деца. Важно е да се отбележи, че осиновените* от него деца притежават равни права с родните. Деца, които са извънбрачни, но с установен произход, са приравнени към брачните.
NB: Децата от предишен брак (доведени) наследяват само своя родител.
Имате нужда от консултация?
II. При липса на наследници от първи ред, наследството преминава към втори ред.
Втори ред за наследяване е съствен от най-близките роднини по права възходяща линия. Т.е. родителите на починали или онзи от тях, който е жив. Така например при смърт на даден човек, който не е оставил наследници от първия ред (низходящи), а има родители, наследството преминава към тях, а ако единият е починал – към този, който е жив.
III. Когато наследодателят няма низходящи и родителите му са починали преди него, наследството преминава към третия ред.
В трети ред за наследяване влизат братята и сестрите на починалия. По правно на заместване в трети ред влизат и техни низходящи (т.е. деца), както и роднините по права възходяща линия от втора и по-горна степен (баби и дядовци). Така при смърт, когато няма наследници от първия и втория ред, наследственото имущество преминава в полза на роднините по съребрена линия (сестрата или брата) и възходящите от втора и по-горна степен по майчина и бащина линия.
IV. В случаите, когато наследодателят няма наследници от първи, втори или трети лед, наследството преминава към наследниците от четвърти ред.
В този ред наследници се включват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен наследник. Например, когато наследодателят не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри и по право на заместване техни низходящи, той може да бъде наследен от чичо и леля, първи или втори братовчеди.
*Съгласно Закона за наследството, като деца на осивенителя се считат и осиновените от него.
Или иначе казано: осиновените деца влизат в първи ред за наследяване. При възникване на наследствени права, следва да се направи и разграничаване според вида на осиновяването. Семейният кодекс (СК) изяснява, че при непълно осиновяване, осиновените и техните низходящи (деца) не наследяват роднините на осиноваителя.
Българското законодателство предвижда два типа на осиновяване – пълно и непълно.
- Пълно осиновяване: между осиновеният и неговите низходящи и осиновителя и неговите роднини възникват права, в това число и наследствени, а задълженията между тях са като при роднини по произход. В този случай правата и задълженията между осиновеният и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват.
- При непълното осиновяване възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи и осиновителя, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват.
NB: При непълното осиновяване рождените родители не наследяват осиновения. Но ако осиновителите починат, наследството, останало от осиновения, преминава към роднините му по произход (рождените му родители).
Наследствената връзка между осиновения и неговите низходящи и осиновителя и неговите роднини може да бъде прекъсната, ако съд прекрати осиновяването. Когато при предявен иск за прекратяване на осиновяването в течение на процеса почине осиновителят или осиновеният, искът може да бъде продължен от наследниците или прокурор. Ако съдът уважи иска, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия.
Настоящата статия не претендира за пълнота и изчерпателност. При наличие на въпроси може да се свържете с адвокат.
Имате нужда от консултация?
