Давност на трудова злополука – всичко, което трябва да знаете

Изискванията, за да бъде квалифицирано едно събитие като трудова злополука, заложени в закона са три – наличие на злополука, трудов характер на същата и настъпили вредни последници.

Събитие, представляващо злополука

• Определено събитие, което се характеризира с наличие на инцидент, произшествие, което води до различна степен на увреждане на здравето. Увреждането на здравето най-често се предизвиква от външен фактор – счупване на крайник, транспортно произшествие, падане от височина, друг тип травматично увреждане и др. В резултат от увреждането се стига до временна неработоспособност и болничен лист поради трудова злополука.
• Злополуката може да даде резултат и в увреждане с нетравматичен характер – определено вътрешно болестно въздействие. Когато се причини болест, следствие от дълготрайно излагане на вредни условия на труд, говорим за професионална болест, а когато определено увреждане, като например отравяне, инфаркт и др. се е случило по време на работа, то следва също да се квалифицира като трудова злополука.
• За да бъде дадено нетравматично увреждане квалифицирано като трудова злополука, било внезапно или професионална болест, следва да се установи пряка причинна връзка между същата и фактори от работната среда – излагане на опасни условия, нездравословни условия на труд, прекомерен физически труд. В тези случаи следва да се осъществи изследване на причините и резултатите от медицински специалисти.

Трудова характеристика на злополуката

• Трудова злополука е налична, когато се е случила по време на извършването на трудовата дейност – при непосредствено изпълнение на възложената работа.
• Трудова злополука е налична и когато се е случила по време на изпълнение на конкретни действия, които са в пряка връзка с работата или се извършват по повод на тази работа.
• Трудова злополука е налична и когато същата се е случила по време на пътуване по обичаения път до работно място или след напускане на работа, до мястото на което лицето обичайно се храни и до мястото за получаване на възнаграждение

Вредни последици

• Вредни последици са настъпили увреждания в здравето на пострадалия, които са довели до: временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност, смърт.
• Временна неработоспособност – невъзможност/ограничена възможност във времето пострадалия да полага труд. Необходим е болничен лист, издаден от лекар.
• Трайна неработоспосбност – продължителна или окончателна невъзможност на пострадал да работи, установява се с решение на ТЕЛК или НЕЛК.

Необходимо ли е установяване на вина на работодателя?

Не е необходимо работодателят да е предизвикал със свои действия(в т.ч. неспазване на законоустановени норми, конкретни заповеди или физически действия) трудовата злополука. Щом работникът/служителят има трудово правоотношение, то работодателят отговаря за настъпване на трудова злополука. Работодателят не може да избегне по никакъв начин рисковете от трудова злополука, но може да сключи застрахователен договор – специална застраховка „Трудова злополука“. В някои случаи, най-често при рисковите професии, застраховането за вреди от трудова злополука е задължително.

Как се удостоверява трудова злополука

Всяка настъпила трудова злополука е увреждащо събитие, свързано с гарантирани права на пострадалия. Ето защо, за да се гарантират тези права законодателят е установил административно производство, попадащо в компетентността на НОИ, който е и органа издаващ крайния акт – разпореждане за приемане или такова за отказ.

За всяка настъпила трудова злополука следва незабавно да се уведоми ръководителя на предприятието, който от своя страна е длъжен в 3 работни дни да подаде декларация в НОИ за настъпила злополука.

След уведомяването на ръководителят на предприятието, същият е длъжен да организира разследване относно фактите и обстоятелствата на злополуката. Крайният акт с който приключва вътрешното разследване е Констативен протокол, в който се съдържат данни относно всички установени обстоятелства(място,време, пострадал, характеристика на работата, отклонения от нормативни разпоредби и др.)

С оглед горепосоченото териториалното поделение на НОИ издава разпореждане, с което приема или не приема злополуката за трудова. Разпореждането подлежи на обжалване пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ, а в последствие и пред Административен съд и пред Върховния административен съд.

Предоставя ли разпореждането за приемане на трудова злополука право на обезщетение – Влязло в сила разпореждане, с което се признава трудовия характер на злополуката е условие, което следва да е налично, но не е достатъчно. След съответното разпореждане следва да се образува исково производство за обезщетение за претърпени вреди.

Право на обезщетение за всички видове вреди имат пострадалия или неговите наследици, ако е настъпила смърт на работник/служител, вслествие на причиненото увреждане.

Обезщетяват неимуществени и имуществени вреди. В имуществените се включват:

Претърпени загуби

Реално намаляване на имущественото състояние на увредения – пример: разходи за лечение по време на болничен поради трудова злополука, както и такива за прегледи, пътни разходи, помощни средства и др.

Пропуснати ползи

Имуществената вреда може да се изразява в това, че лицето, поради болничен, поради трудова злополука, пропуска да увеличи имуществото си. Възможно е и поради настъпила инвалидност да се причини имуществена вреда – лицето, съобразно решението на ТЕЛК не му се позволява да работи определен вид работа и в тази връзка се получава разлика между пенсионното възнаграждение и това, което би следвало да получи за обичайно престирания си труд.

Неимуществени вреди

Съгласно закона и съдебната практика обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тук се прави преценка на голям брой обективни и субективни обстоятелства и с оглед същите се определя обезщетение. Нека посочим някои от тях:

• Характер на увреждането, медицински интервенции, продължителност на лечението, подобряване/влошаване на здравето, предвидима прогресия на заболяването, причинени изменения в личността на пострадалия, икономическо и психологическо отражение на заболяването в сферата на лицето и неговите близки и др. Давността за предявяване на иск е три-годишна и започва да тече от датата на влизане в сила на Разпореждането, с което се признава злополуката като трудова.

Възможност за извънсъдебна спогодба

Обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди при желание на работодател и пострадал могат да бъдат предмет на извънсъдебна спогодба. Такава ще е налична когато чрез взаимни отстъпи се определи размерът на вредите. В резултат от същата отношенията между страните биха се уредили

Задължителна застраховка „Трудова злополука“

Работещите, които извършват работа, която е потенциално опасна за живота и здравето им се застраховат задължително за риска „Трудова злополука“ за сметка на работодателя. Условията и реда се определят от акт на Министерски съвет. Същото позволява на лицето да се обърне директно към застрахователя и в кратки срокове да получи обезщетение, с което да посрещне необходимите разходи и да компенсира възникналите вреди.