Какво е поставяне под запрещение?

Поставянето под запрещение е уредено в Закона за лицата и семейството (ЗЛС) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Едно лице се поставя под запрещение, когато е заболяло по начин довел до слабоумие или душевна болест и не може да полага грижи за своите работи. С поставянето под запрещение, лицето престава да е дееспособно, т.е. ще бъде определено друго лице, което да полага необходимите юридически и физически грижи за него. 

Основната цел е да се защитят интересите на болния, както и на всички останали, които могат да бъдат засегнати от действията му. Под запрещение се поставят хора с психиатрични проблеми, нежелаещи да се лекуват. Възможно е да бъдат поставени под запрещение и хора, които заради болести не са в състояние да се разпореждат с имущество.

Запрещението може да бъде пълно или ограничено – като под ограничено могат да бъдат само пълнолетни лица. Ограничено е запрещението, когато лицето може да извършва правни действия, със съгласието на настойника си. При пълното запрещение, лицето няма право да извършва никакви юридически действия – това се прави единствено от настойника.

Ако искате да заведете дело за поставяне под запрещение или имате нужда от консултация, може да се обърнете към адвокат от юридическа кантора Legal Frame.

Как да заведа дело за поставяне под запрещение?

Делото започва след подаване на иск до Окръжен съд по местопребиваване на болния. Искът може да се подаде от близки роднини, съпруг и прокурор. Делото се гледа от един съдия, а решението може да се обжалва пред съответния Апелативен съд. В исковата молба за поставяне под запрещение следва да се изведат всички факти и обстоятелства за здравословното състояние на лицето, както и да се приложат медицински епикризи и документи (когато това е възможно).

В съдебно заседание могат да бъдат разпитани близки на лицето, които да изложат информация относно здравословното му състояние, а болният лично се разпитва от окръжния съдия. Разпитът цели да се създаде пряко впечатление за годността на поставяния под запрещение да разсъждава, да се грижи за себе си, да разбира значението на това, което върши и да се установи цялостната му вменяемост.

За да се изясни въпросът относно болестта или здравословното състояние на лицето, може да се назначи съдебно-медицинска експертиза, а вещото лице, което я изготви да бъде разпитано в съдебно заседание.

След като събере всички необходимо данни по делото, съдът следва да установи наличието на причинно-следствена връзка между заболяването и неговите прояви – т.е. невъзможността на лицето да се грижи за себе си.

С решението си съдът може да отхвърли иска или да постави под запрещение лицето. Във втория случай, решението се изпраща на органа по настойничество и попечителство към съответната община, за да се учреди настойничество. Настойници могат да бъдат близки.

Пълното запрещение може да бъде заенено с ограничено, след подаване на иск за промяна вида на запрещението.

NB: След поставяне под запрещение, лицето не може да се разпорежда с имуществото си, като тази дейност извършва единствено определения настойник.

Ако се нуждаете от добър адвокат за поставяне под запрещение, може да се обърнете към адвокатска кантора Legal Frame. Нашите адвокати ще Ви насочат и помогнат при решаване на казуса Ви.