Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) – приложения и изисквания
На 04 май 2023 влезе в сила новия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСОИН). Законът транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 относно защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза.
ЗЗЛПСПОИН въвежда задължения, свързани със създаване на канали за подаване на сигнали за нарушения в публичния и частния сектор. Целта на закона е гарантирането на защита на лица, които подават сигнали. По този начин те ще имат своята роля в предотвратяване на закононарушения.
Кои лица са задължени да създадат правила и вътрешни канали по ЗЗЛПСПОИН?
Законът предвижда задължения, свързани със създаването на т. нар. канал за вътрешно подаване на сигнали за нарушения по отношение на следните субекти по чл. 12, ал 1:
1. работодателите в публичния сектор с изключение на общините по ал. 2; 2. работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители; 3. работодателите в частния сектор независимо от броя на работниците или служителите, ако осъществяваната от тях дейност попада в приложното поле на актовете на Европейския съюз, посочени в част I, буква “Б” и част II от приложението към чл. 3, ал. 1 и 3. (2) Общините с население под 10 000 души или по-малко от 50 работници или служители могат да споделят ресурси за получаване на сигнали за нарушения и за предприемане на последващи действия по тях при спазване на задължението за поверителност. (3) Задължените субекти по ал. 1, т. 2 с общ брой от 50 до 249 работници или служители могат да използват общ канал за вътрешно подаване на сигнал, като определят едно лице или обособено звено съгласно чл. 14. (4) Задължените субекти са длъжни да предоставят ясна и лесно достъпна информация относно условията и реда за подаване на сигнали. Информацията се предоставя на интернет страниците на задължените субекти, както и на видно място в офисите и работните помещения.
Работодателите, които разполага с 250 или повече служители са задължени по закона от момента на влизането му в сила – 04.05.2023г. За работодателите със служители между 50 и 249, срокът е удължен до 17.12.2023г.
Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) ще бъде органа за външно подаване на сигнали, които ще се препращат към компетентните органи – Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), Комисия за финансов надзор (КФН), Комисия за защита на потребителите (КЗП) и други.
Задължените субекти следва да предоставят ясна и достъпна информация относно условията и реда за подаване на сигнали. Информацията може да бъде предоставена и в интернет страницата (или на видно място в офиса). Те следва да извършват веднъж на три години преглед на правилата и при необходимост да ги актуализират.
В противен случай, законът предвижда глоби и имуществени санкции. Глобите варират до 30 000 лв. Актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностни лица от Комисията, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията.
На кои лица се предоставя защита по закона?
Чл. 5. (1) Защита по този закон се предоставя на сигнализиращо лице от момента на подаването на сигнала или публичното оповестяване на информация за нарушение.
(2) Сигнализиращо лице по смисъла на този закон е физическо лице, което подава сигнал или публично оповестява информация за нарушение, станало му известно в качеството му на:
1. работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансирането;
2. лице, което полага труд без трудово правоотношение и/или упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност;
3. доброволец или стажант;
4. съдружник, акционер, едноличен собственик на капитала, член на управителен или контролен орган на търговско дружество, член на одитния комитет на предприятие;
5. лице, което работи за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители или доставчици;
6. кандидат за работа, участвал в конкурс или друга форма на подбор за постъпване на работа и получил в това качество информация за нарушение;
7. работник или служител, когато информацията е получена в рамките на трудово или служебно правоотношение, което е прекратено към момента на подаване на сигнала или на публичното оповестяване. (3) Защита по този закон се предоставя и на всяко друго сигнализиращо лице, което подава сигнал за нарушение, станало му известно в работен контекст. (4) Защита по този закон се предоставя и на: 1. лица, които помагат на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал; 2. лица, които са свързани със сигнализиращото лице и които могат да бъдат подложени на репресивни ответни действия поради сигнализирането; 3. юридически лица, в които сигнализиращото лице притежава дялово участие, за които работи или с които е свързано по друг начин в работен контекст.
Горепосочените лица могат да сигнализират или публично да оповестят нарушения на българското или европейското законодателство в областта на обществените поръчки, финансовите услуги и пазари, предотвратяването на изпиране на пари и финансиране на тероризъм, безопасността на храните, опазване на околната среда, защита на потребители и други. Законът забранява всякаква форма на действия спрямо сигнализиращите лица, както и заплахи спрямо тях.
В случай на необходимост за изготвяне на вътрешни правила и канали за подаване на сигнали по Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, може да се обърнете към адвокат от кантора Legal Frame.
