Оспорване на завещание

Когато завещание прехвърли семейния имот на трето лице или лиши наследника от полагащото му се, първата реакция е усещане за несправедливост, а втората е въпросът може ли това да се промени.

Отговорът често е да, но в определени срокове и при строги условия.

Адвокатска кантора LegalFrame.BG в София води дела за оспорване на завещание, защитава накърнената запазена част и представлява наследници пред съда на всяка инстанция.

Кога може да се оспори завещание

Въпросът може ли да се оспори завещание има положителен отговор, но само в предвидените от закона случаи. Оспорването на завещание е допустимо, когато то е недействително или когато нарушава запазената част на наследник.

Законът за наследството предвижда три отделни механизма и всеки от тях има собствени предпоставки, срокове и кръг от лица. Първият е нищожност на завещание, вторият е унищожаемост на завещанието, а третият е възстановяване на запазена част.

Смесването на трите е най-честата грешка, която обезсмисля иначе основателна претенция.

При нищожност завещанието изобщо не поражда действие.

При унищожаемост то е валидно на пръв поглед, но волята е опорочена.

При запазената част завещанието остава действително, но се намалява до дела, който законът пази за близките.

Правилният избор определя каква искова молба се подава, срещу кого и с какви доказателства. Именно затова преценката е работа за адвокат, а не самостоятелен опит по аналогия с чужд казус.

Нищожност на завещание

Нищожното завещание не произвежда правни последици от самото начало и на неговата недействителност може да се позове всяко лице с правен интерес. Основанията за нищожност на завещание са изчерпателно изброени в чл. 42 от Закона за наследството.

Първото основание е налице, когато завещанието е направено в полза на лице без право да получава по завещание, например обявен за недостоен наследник. Второто настъпва при неспазена форма, тоест нарушена процедура по чл. 24 ЗН за нотариалното или по чл. 25, ал. 1 ЗН за саморъчното завещание.

Третото основание е противоречие на разпореждането или единствения му мотив със закона, обществения ред или добрите нрави. Практически нищожност на завещание най-често се среща при саморъчните, защото се съставят без юридическо съдействие.

Най-честите основания за нищожност на едно завещание, които срещаме в практиката, са следните:

• Саморъчно завещание, напечатано на компютър и само подписано на ръка;
• Липсваща или непълна дата на съставяне на саморъчното завещание;
• Разпореждане в полза на лице, признато за недостоен наследник;
• Завещание с мотив, който противоречи на закона или на добрите нрави.

Унищожаемост на завещанието

При унищожаемостта завещанието формално притежава всички елементи за действителност, но е засегнато от порок във волята на завещателя. Докато не бъде оспорено по съдебен ред, то поражда действие и наследникът по него получава завещаното.

Основанията за унищожаемост на завещанието са уредени в чл. 43 ЗН и са две. Първото е налице, когато към момента на съставяне завещателят не е бил способен да завещава, тоест не е разбирал свойството и значението на постъпките си поради тежко заболяване, деменция или състояние след инсулт.

Второто основание за унищожаемост на завещанието настъпва при грешка, измама или насилие. И при трите порока волята на завещателя е формирана неправилно или под натиск.

Основното доказателство при унищожаемост е медицинската документация от периода около съставянето – епикризи, амбулаторни листове, назначена терапия и решения на ТЕЛК.

Тя се преценява заедно със съдебно-психиатрична експертиза и свидетелски показания, а навременното ѝ събиране често решава изхода на спора.

Оспорване на завещание при накърнена запазена част

Оспорване на завещание запазена част е третият и различен механизъм, при който завещанието не страда от порок и остава валидно. Българското право не признава пълна свобода на завещателя и пази определен минимум за най-близките, наречен запазена част.

Право на запазена част имат низходящите, преживелият съпруг и родителите, а размерите са уредени в чл. 29 ЗН. Когато завещанието надхвърли разполагаемата част и засегне този минимум, наследникът може да иска намаляване на разпореждането до размера на своята запазена част по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН.

Кой наследява	Запазена част	Разполагаема част
Едно дете, без съпруг	1/2	1/2
Две и повече деца, без съпруг	2/3	1/3
Само преживял съпруг	1/2	1/2
Съпруг и едно дете	Дял, равен на детския	1/3
Само родители	1/3	2/3

Едно правило най-често обезсмисля иска за запазена част, ако бъде пропуснато. Когато завещанието е в полза на лице извън кръга на наследниците по закон, наследникът може да иска намаляване само ако предварително е приел наследството по опис, и то в законовия срок.

Обратната стъпка, когато наследството носи повече дългове, отколкото активи, е решението да се откажете от наследство в законовия срок.

Кой има право да оспори завещание

Кръгът от лица зависи пряко от механизма. При нищожност легитимиран е всеки с правен интерес, включително трето лице, чиито права зависят от действителността на завещанието.

При унищожаемост и при запазена част кръгът е по-тесен. Оспорване на завещание от наследници по закон е най-честият сценарий, тъй като именно техните права са засегнати от опорочената воля или от накърнената запазена част.

Възможно е и оспорване на завещание от племенник, когато той се явява наследник по закон при липса на по-близки родственици.

Правилното установяване на активната легитимация още преди подаване на исковата молба е решаващо, защото липсата ѝ води до отхвърляне на иска, без съдът да разгледа спора по същество.

При всяко от тези дела е добре преценката да се направи от адвокат по наследствени дела, който да установи кой е легитимиран още в началото.

Оспорване на саморъчно и нотариално завещание

Оспорване на саморъчно завещание и оспорване на нотариално завещание се извършват по различен начин, защото пороците при двете форми са различни по естество.

Саморъчното завещание трябва да е изцяло написано на ръка, да съдържа дата и да е подписано лично след разпорежданията.

Затова саморъчното завещание най-често стъпва на порок във формата или на съмнение за автентичност на почерка, при което се назначава графологична експертиза.

Оспорването на нотариално завещание се среща по-рядко, защото процедурата пред нотариус с двама свидетели дава по-висока сигурност. То все пак е възможно при неспазване на реда по чл. 24 ЗН или при неспособност на завещателя да разбира постъпките си.

Съществена е ролята на обявяване на нотариално завещание при саморъчната форма. Саморъчното завещание поражда пълното си действие едва след обявяване от нотариус с протокол след смъртта на завещателя, а до този момент наследниците по закон могат да се разпореждат с наследствената маса.

При продължително владение трето лице дори може да придобие имот по давност. Затова държането на саморъчно завещание без своевременното му обявяване работи в ущърб на лицето, в чиято полза е съставено.

Срок за оспорване на завещание

Срокът за оспорване на завещание е мястото, където се губят най-много иначе основателни дела, защото сроковете са различни за всеки механизъм.

При нищожност срок практически няма – искът може да се предяви без ограничение във времето, а възражение за нищожност се прави и в рамките на вече образувано дело. При унищожаемост положението е коренно различно.

Давностният срок при унищожаемост е уреден в чл. 44 ЗН. Той тече три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, но не по-късно от десет години от откриване на наследството. Ако узнаването предшества откриването, тригодишният срок тече от откриването.

Възражението за унищожаемост обаче не е ограничено със срок, ако се прави в отговор на предявен иск. При оспорване сроковете са същите, тъй като зависят от основанието, а не от формата, затова срокът при саморъчно завещание при унищожаемост също е тригодишен.

Тъкмо заради тези къси и различни срокове първите седмици след узнаването тежат повече от следващите години съдебен спор.

Иск за оспорване на завещание и как протича делото

Иск за оспорване на завещание се предявява единствено по съдебен ред чрез искова молба до компетентния съд. Съгласно чл. 110 ГПК искът за оспорване, унищожаване или намаляване на завещания се предявява по мястото, където е открито наследството.

Исковата молба трябва да съдържа предвидените реквизити и внесена държавна такса. Ответникът, обикновено лицето в полза на завещанието, има едномесечен срок за отговор с възражения и доказателствени искания, след което съдът изготвя доклад и насрочва открито заседание.

Доказателствената тежест е ключова за изхода. При оспорване, доказателствената тежест обичайно носи ищецът, който трябва да докаже твърдяното основание чрез свидетели, съдебни експертизи и писмени документи. Затова стратегията по доказване се изгражда преди подаването на иска, а не в хода на процеса.

При уважаване съдът обявява завещанието за нищожно, отменя го поради унищожаемост или възстановява запазената част. Решението подлежи на обжалване пред по-горната инстанция в четиринадесетдневен срок, а загубилата страна дължи разноските на насрещната за всяка инстанция.

Как наш адвокат води дела за оспорване на завещание

Работата ни започва с анализ на случая преди подаване на какъвто и да е иск. Проверяваме коя от трите хипотези е приложима, кой е активно легитимиран, какви са сроковете и дали е нужно приемане на наследството по опис.

На тази основа изграждаме стратегия по доказване и събираме документацията, която решава изхода – медицински документи, удостоверение за наследници, обявено завещание и данни от регистъра на завещанията.

Нашата опитни адвокати представляват наследници в София и страната по дела за оспорване на завещание, възстановяване на запазена част, приемане по опис и последваща съдебна делба, включително при обжалване пред горните инстанции.

Пример от практиката: Наследник узнава, че покойният му баща е завещал единствения апартамент на трето лице чрез саморъчно завещание, напечатано на компютър и само подписано на ръка. Кантората установи нищожност по чл. 42 ЗН поради нарушена форма и възстанови правата на наследника по съдебен ред.

Ако имате съмнение, че завещание засяга вашите права, не предприемайте действия по наследството преди консултация – някои са необратими и могат да ви лишат от защита.

Свържете се с кантората за преценка на вашия случай и на сроковете, в които все още можете да действате.